Думи на Свети Порфирий КАВСОКАЛИВИТ  Дълги години ме безпокоеше един

Думи на Свети Порфирий КАВСОКАЛИВИТ 

Дълги години ме безпокоеше един чисто персонален проблем. И защото нямах решение, аз не преставах да запитвам за него стареца. Всеки път, когато се срещахме, дори и за малко, ние говорехме за това.

Отец Порфирий, несъмнено, всякога, когато засягахме вълнуващата ме тематика, се стараеше да ме успокои. Едновременно с това той даваше свои лични пояснения, и дори оправдания, за многото трудности, които  обезсмисляха всичките ми старания за разрешаването на този проблем.

Аз обаче не се съгласявах с тези оправдаващи условия, т.е. те не ме удовлетворяваха. Резултат от нашите различия бяха дългите  беседи по отношение на моя забранен проблем. Независимо от сериозните и явни доводи на отец Порфирий аз освен не се съгласявах с него, само че, в противен случай, имах дързостта да му правя възражение: „ Отче, колкото и да ме уговаряте, аз няма да се съглася с вас. ”

Това доста опечаляваше стареца, само че това не значи, че аз не се опечалявах по-малко от него. Напротив, аз мога напълно отговорно да кажа, че на моменти стигах до обезсърчение. И това беше целесъобразно: аз имах огромен персонален проблем, разрешението на който ми се струваше напълно невероятно.

Отец Порфирий, изпълнен с Божествената берекет, виждаше моето обезсърчение, само че той виждаше и моя неотстъпчив блян към позволение на казуса, при което (без да преувеличавам) в мен се появи дори някаква упоритост, нещо, което преди го нямаше. Т.е. аз доближих до това, към този момент да не апелирам Бога за решение на моя проблем, а изисквах от Него това. Едновременно с това желаех от Него и обяснение… за какво Той се бави. Безусловно на вас това ще ви се стори необичайно, неразумно. И за жалост това беше по този начин.

Старецът, отчитайки всичко това, и на първо място моите неразумни условия, искаше да ме вразуми и върне в правия път. 

– Послушай ме. Когато Бог не удовлетворява нашата настойчива молба, това значи, че или Той не ни дава това, за което молим, имайки поради нашата лична изгода, или ние не знаем по какъв начин и по кое време би трябвало да Го молим. Случва се и по този начин, че по едно и също време може да е и едното, и другото. Що се касае за първия случай, то никой не знае за какво става по този начин. Непостижими са пътищата Господни! И тук аз ще млъкна.

Що се касае за втория случай, за него мога да ти приказвам доста.

Когато молим за нещо Бога, ние сме длъжни да го вършим без натрапчивост, да не споделяме: „ Искам това да стане незабавно. ” Такова наше държание е освен неприемливо, само че е и израз на огромна безочливост към нашия Творец. Какъв си ти, или в случай че искаш – кой съм аз, с цел да желая каквото и да е от Бога, и още повече да Му слагам избрани периоди?

– Но, отче, първо, моите молби не бяха условия, а второ, аз не съм приказвал за период. Вие знаете прелестно това. Решението на моя въпрос се забави…

– Това и ти изяснявам – повода, заради която разрешението на твоя проблем се бави. Когато ние желаеме да помолим Бога за каквото и да е, би трябвало да се обръщаме добродушно с молитва към Него. Ако забележим, че Той не извършва нашата молба, би трябвало да престанем да Го безпокоим. Колкото по-настойчиво молим за нещо, толкоз повече то се отдалечава от нас. Затова би трябвало да престанем да се молим. И когато ние сме към този момент не запомнили за своята молба, тя ще се извърши, и ние дори няма да видим по какъв начин ще стане това. Защото Бог не не помни нищо. Той е приел нашата молба, пази я, и когато счете, че й е пристигнало времето, ще я извърши.

Затова не би трябвало да настояваме за нашите молби, молейки Бога за тяхното осъществяване, да направи Той по този начин, както желаеме, и тогава, когато ние желаеме. Настойчивостта в тези случаи е противопоказна. Вместо изгода това ще ни донесе единствено щета. А когато настойчивостта е съпроводена с дебелоглав, когато човек е надъхан уверено да не отстъпва от своето искане, както е да вземем за пример в твоя случай, тогава може да се чака всичко друго, само че не и позитивни резултати. Въобще, дете мое, аз желая ти да схванеш, че ние не би трябвало да настояваме, пробвайки се да променим Божията воля, тъй като ние по този начин желаеме, и още повече, това го желаеме незабавно. Когато желаеме да достигнем нещо, би трябвало да се стремим към него, само че въпреки всичко би трябвало да оставяме всичко на волята Божия. В противоположен случай, колкото повече се стремим да достигнем мечтаното, толкоз повече то се отдалечава от нас. Това е сходно на нашата сянка. Колкото и бързо да бягаш, ти в никакъв случай няма да я догониш. Защото колкото си бърз, толкоз по-бързо тя ще бяга пред тебе.

Ти разбра ли, чадо мое, това, което ти описах по отношение на настойчивостта?

– Разбрах, отче, само че не мога да се съглася с Вас…

– Тогава аз ще ти дам различен образец и ти ще се съгласиш с мен.

Вземи дамаджана с тясно гърло, в което едвам можеш да вкараш ръката си. Пъхни своята ръка, свий я в пестник и се пробвай да я изкараш на открито. Колкото и да се стараеш, това няма да ти се отдаде. Ти може да се опитваш упорито да изкараш ръката си през целия ден, месец, години. Но всичко ще е на вятъра. Обаче единствено като разтвориш юмрука си, незабавно ще можеш със същата лекост да я изкараш, с каквато и си я вкарал в стомната. Същото е и с твоя проблем. Колкото по-настойчиво се опитваш да намериш неговото решение, толкоз то се отдалечава от теб. Запомни следното. Ако искаш да решиш своя проблем, то стой да настояваш за бързото му решение. На Бога са известни твоите компликации. Ти изложи пред Него своята молба и Той ще вземе решение. Спокойно, с религия очаквай от Него отговор. Ако постъпиш по този начин, то решението ще бъде позитивно. Ако обаче продължаваш да настояваш, както в този момент правиш, тогава резултатът ще бъде негативен. Аз те поучавам да спреш да се занимаваш със своя проблем, в случай че искаш с неговото решение да се заеме Бог.

– А какво ще кажеш, отче, за думите: „ Искайте, и ще ви се даде… хлопайте, и ще ви се отвори “? Нима тези думи не подхождат на моя случай? Ако аз спра да блъскам на вратите Божии, то по какъв начин ще ми ги отвори  Той? И в случай че аз въпреки всичко престана да Го апелирам, то по какъв начин Той ще ми даде това, за което апелирам?

– Всичко зависи от това по какъв начин ще чукаш, с цел да ти отвори Той, както и по какъв начин Го молиш, с цел да ти даде това, което искаш.

Ако да вземем за пример ти чукаш по вратата безочливо, със опасност, то бъди убеден, че в никакъв случай няма да ти отворят. Ако пък ти отворят, то не очаквай от стопанина общителен банкет, по-скоро той ще те хване за шията и ще те изхвърли далеко. Напротив, в случай че чукаш на вратата добродушно като учтив човек, то ще ти отворят вратата необятно, хазяинът с наслада ще те одобри и всичко ще стане, както ти искаш.

Същото става и тогава, когато ти искаш от някого нещо. Ако ти искаш безочливо и смело, тогава ти в никакъв случай не ще получиш желаното. Тогава, когато ти искаш добродушно и вежливо, неотложно ще получиш това, което ти е нужно.

Всичко това, и дори още в по-голяма степен, е използвано в връзките с Бога. Той от никого не приема нито напън, нито безочливост, нито пък закани. Ще да е необичайно, в случай че беше назад.

И по този начин, ти виждаш, че не е задоволително единствено да чукаме на вратите Божии, а би трябвало да знаем и по какъв начин да чукаме вярно, в случай че желаеме да ни ги отворят. Когато ние молим Бога за нещо, значимо е не количеството на молбите, а това, по какъв начин ги подаваме.

– Тогава, отче, за какво вие не се помолите да удовлетвори Той моята молба? Нали знаете по какъв начин би трябвало да се чука на Неговите врати, знаете по какъв начин би трябвало да Го молим, и имате пред Него велико безстрашие.

– Затова, тъй като, дете мое, аз не желая да заставям Бога, и теб не те поучавам да го правиш. Никога в своите молебствия не принуждавай Бога да взема решение твоите проблеми. Проявявай огромно самообладание, чакай и ще видиш каква изгода ще ти донесе това.

 Из “Цветослов советов ”

Източник (със съкращения) и фотография:
Картина: Old Man in Prayer, Rembrandt Harmensz van Rijn (1606-1669), Museum of Fine Arts, Boston